Димитър Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост.
Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Свети Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830-1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833-1836 г.). В годините между 1836-1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839-1840 г.), Кукуш (1840-1842 г.) и отново в Охрид (1842-1845) и Струга (1846). По-късно е учител в с.Магарево, Битолско (1849-1852) и в гръцко училище в Битоля (1852-1854).
Къщата на братя Миладинови в град Струга
По време на Кримската война (1853-1856г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857-1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860-1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за "царски душманин" и арестуван от турски власти на 16.02. 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.
Умира в Цариградския затвор на 11 януари 1862 г, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин.
Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си К. Миладинов).