Лазаруването е стар български народен обичай, който се изпълнява на Лазаровден. Той е свързан с настъпването на пролетта и събуждането на природата. Празникът носи надежда за нов живот, здраве, плодородие и съчетава в себе си традиция, музика и богата символика, които се предават от поколение на поколение.

Тази година обичаят беше пресъздаден от група момичета от II Б клас, облечени като лазарки, под ръководството на Златка Челебиева – майка на Зорница Тешовска. Пременени в красиви народни носии и украсени с венци от върба, преплетени със свежи пролетни цветя, лазарките внесоха празнично настроение в домовете, които посетиха. Във всяка къща те изпълниха традиционни песни и танци, с които благославяха семействата за здраве, щастие и изобилие. Домакините, от своя страна, ги посрещнаха с усмивки и радост, а момичетата получиха дарове – яйца, пари и лакомства, като израз на благодарност и уважение.

След обиколката лазарките пуснаха венците си по течението на градската река. Този символичен ритуал носи послание за надежда, чистота и ново начало.

Съхранението на този обичай е не само израз на уважение към миналото, но и начин да се предаде българският дух на бъдещите поколения.

Лазаруването продължава да бъде жива традиция, която обединява хората, както показаха и лазарките от втори клас.