С постановление 1171 на Министерския съвет от 24.09.1951 г. се създава горско-ботанически резерват "Али ботуш" с площ 523,9 ха с цел запазване на естественото и компактно находище на черната мура и на редките растителни и животински видове. Още на следващата 1952 г. териториалният му обхват е увеличен. 

"Али ботуш" е един от малкото български резервати, включен на 01.03.1977 г. в листата на биосферните резервати по програмата ‘’Човек и биосфера’’ на ЮНЕСКО. като територия, служеща за запазване на световното природно наследство. Със заповед на Комитета по опазване на околната среда от 13.01.1981 г. той се разшири на 1374,8 ха, а със заповед от 22.02.1985 г. достигна 1628 ха. с буферна зона 701,3 ха. В административно отношение резерватът се простира на територията на община Сандански в землището на с. Голешово и община Хаджидимово в землището на с. Парил. Обхваща обширни горски, храстови и тревни площи. Най-ниската му точка се намира южно от с. Парил на около 950 м. надморска височина, в Голешовско землище е на 1050 м надм.височина, югоизточно от м. Св. Илия, а най-високата точка е при Голям Царев връх (2183 м). Една значителна площ (почти изцяло тревиста) около Гоцев връх, Шабран, Алипутус, двата двухилядни върхове северно от Гоцев връх, м. Валозите, Царева присойка, Цареви падини и част от м. Салюва джамия не влиза в резервата, а представлява буферна зона, независимо че и тук биоразнообразието е изключително голямо и се срещат много защитени, редки и застрашени от изчезване растения. Тази площ ще се прекатегоризира в защитена местност, граничеща с резерват "Али ботуш".

Земите в Славянка извън резервата се стопанисват от Гоцеделчевското и Катунското горски стопанства.

В резерват "Али ботуш" растат около 75-80 ендемити (в страната са около 550). Това са растения, разпространени само на определена територия (ареал) при специфични, благоприятни за тях условия. Тук например това са варовиковият терен и осезателното средиземноморско влияние. Десет от растенията-ендемити са локални т.е.срещат се само тук и никъде другаде в страната. Това са славянско котенце, алиботушка дрипавка, цоликоферова тлъстига, зюндерманова поветица, парилска овсига и др.

Около 20 са българските ендемити – растат само в страната ни. Това са парилско великденче, стояново плюскавиче, манагетова метличина, стрибърнова каменоломка (с малиненочервени цветове), влакнеста чубрица и др.

Голям е броят на балканските ендемити – над 42 вида; парилска метличина (с красиви червени цветове), дряновски карамфил, игликова айважива, златна раменка, пирински чай, дългошпореста теменуга, черна мура, петковия, стояново омразниче и др.

В планината се срещат и растения-реликти. Те са останали от минали геологически времена, когато са имали обширно разпространение. Чрез реликтите се изяснява до голяма степен историята и пройзхода на сегашната растителност. Някои от тях са едновременно и ендемити. Терциерни растения-реликти в Славянка са обикновения кестен, бялата и черна мура, дългошпореста теменуга (с едри розово-червени цветове), обикновения тис, кошениновото вълче лико и др. Обикновеният тис (защитен вид) е иглолистно дърво, често и храст, съдържа отровни вещества. Затова го наричат още отровачка. Според легенда един велможа нарочно изработил за жена си дървена лъжица от тисово дърво за хранене, и тя, след като дълго време я използвала, починала.

Глациални реликти (от ледниково време) са парилска овсига, сребърникът, пензезиевата власатка, червеното омайниче и др.

Някои специалисти заслужено определят резерват "Али ботуш" като "истинска ботаническа градина с ендемична и реликтна растителност".

Значителен е и броят на защитените, редките и застрашени от изчезване растителни видове (между тях и ендемити и реликти), включени в Червената книга на България. Според Ст. Кожухаров те са 119. Това са алиботушко глухарче, алпийска зърника, алпийска крехка папрат, венерин косъм, палешников серапиас, маслиновидно вълче лико, дряновска ведрица, родопска съсънка, средиземноморски шпорец и др.

Най-забележителната билка, едно от най-популярните тревисти растения в резервата и извън него е прочутият, ароматичен пирински чай (Сидеритис скардика). Цялото растение – особено прицветните му части – са лимонено-жълти с бели власинки. Расте на надморска височина от 1400 до 2200 м. Той е балкански ендемит, т.е. среща се само на Балканския полуостров – в България, Гърция, Македония, Албания. В страната ни е разпространен единствено по сухите варовити и скални терени на Славянка, Среден и Южен Пирин, в родопския дял Мурсалица.

Десетилетия наред легенди се носят – някои приемливи, други невероятни за лечебните качества на пиринския чай. Определят го като "Билка за всяка болест", издигат го в култ и го смятат за "дар от бога", а според старо поверие, да ти сипят чай от него е най-доброто пожелание за здраве и живот.

Наистина безспорни са лечебните му свойства, както и възможностите му за по-широка употреба в народната медицина. Използва се като противовъзпалително, антимикробно смекчаващо средство при болести на дихателната система – астма, кашлица, бронхит, задух и простуда. В смес с жълт кантарион и риган лекува бъбречни заболявания, а в смес с маточина регулира кръвното налягане. Оказва цялостно тонизиращо, укрепващо и антианемично въздействие върху човешкия организъм.

И още,че предпазва от рак и забавя стареенето, намалява риска от инфаркт и инсулт.

Със своята ароматичност пиринския чай е незаменим за приготвяне на домашен чай. Особено пък ако се прибави към него екологически чист балкански мед, питието става превъзходно.
Очевидно, належаща е една авторитетна комисия от медицински специалисти да изследва и установи точно лечебните качества на пиринския чай. И тогава да се прецени доколко да се бере, какви мерки да се предприемат за опазването му, да се отглежда ли изкуствено и т.н.
Пиринският чай е главен "виновник" за посещение на Славянка през летния сезон. Берачите на чай понякога са повече от тези, дошли тук само за туризъм. За берачите този ден е като празник. Защото голямо е удоволствието да се наблюдават и късат тези "нежни целебни свещици", както сполучливо ги нарече известен български писател. Преживяното в този ден е сравнимо с това на страстните рибари, когато уловят голяма риба, на гъбарите при намиране на едра манатарка, или пък на ловджиите при отсрел на грамаден глиган.

Според закона брането на пирински чай е забранено. Защото е рядък вид и имало опасност да изчезне. Още повече, че се бере понякога безразборно, дори вандалски, като в доста случаи, донякъде неволно, се изкоренява.Тази забрана обаче, по редица причини, така и не става достояние в необходимата степен на обикновените хора, които всяко лято необезпокоявани от никого си берат от ценната билка както в Пирин, така и в Славянка.

Нека обаче при бране се спазват следните правила; късане само на зрели стръкчета, бране с ножичка, за да се запази коренището на всяка кичеста туфа с чай, оставяне по 2-3 стръкчета за размножаване. Убеден съм, че разумното бране изключва изчезването на пиринския чай.

От друга страна пък, като се има предвид лековитите способности на тази чудесна билка, дали не е редно тя да се утвърди и като търговски продукт. Тя и сега се продава по пазарите на Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Катунци, рядко в София, в Смолянско, в някои аптеки и другаде.

Резерватът "Али ботуш" е изключително държавна собственост и е територия с най-строг природозащитен режим. Той се управлява, стопанисва и охранява от Министерството на околната среда и водите, респективно – от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград. В него не се разрешава: паша на домашни животни, сеч и увреждане на дърветата, бране на билки и горски плодове, палене на огън, събиране на сено, стройтелство, лов и риболов, събиране на семенен материал, диви растения и животни, всякакви други дейности, които нарушават самобитния характер на природата.

Нарушителите се наказват по чл.81, 82 и 83 от Закона за защитените територии с глоба от 500 до 10000 лв. Всъщност напоследък с изменение на Закона за защитените територии се разрешава събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.

Една от причините за намаляване броя на растенията и застрашяване от изчезване на много ендемични и редки видове, между които обикновения кестен, червената хвойна и др., е стопанската дейност на човека. Със съжаление трябва да отбележим, че през последните години, след премахване на ограниченията за посещение на планината, тук идват и много "туристи" с единствена цел бране на пирински чай и на други билки и цветя. Тогава неволно се стъпкват и унищожават на места ценни тревисти растения, без да се знае тяхното огромно научно, здравно и друго значение.

Значителни щети причиняват и пожарите. Очевидно голяма е необходимостта не само от популяризиране сред обикновените хора на незаменимото, безценно богатство на Славянка, но и намиране на ефективен начин за неговото опазване. Преди всичко е нужно изграждане на траини природозащитни навици у хората от всички възрасти. За да запазим уникалността на планината и тя да остане такава и за идните поколения.

Автор: Атанас Панчелиев

2017 г.