В крайграничната планина Стъргач в Югозападна България, на рида Пъзлака се наблюдава през май и юни едно голямо тревисто и храстово разнообразие с преобладаване на редки растения от средиземноморски и субсредиземноморски вид. Особено в местността Павльова падина, разположена в землището на с. Лъки, община Хаджидимово.

Тук се срещат много ендемични растения, за някои от които се смяташе досега, че ги има само в съседната Славянка, например славянско котенце, парилска метличина, шахтова дрипавка и др. Погледът най-много се задържа на красивата балканска перуника - както жълтоцъфтяща, така и лилавосиня – расте още дряновска ведрица, няколко вида салеп, витошки еделваис, синьоглавче, багрилна жълтуга, съсънка, тракийско омразниче, стрибърнова айважива, родопска телчарка, урумов кривец, стрибърнова каменоломка, урумова експарзета, румелийско подрумниче, влакнест лен, копринестовлакнест лопен, жълтеникаво плюскавиче и др. Най-голям интерес обаче както за обикновените туристи, така и за специалистите ботаници буди наличието тук на един рядък вид пурпурночервено диворастящо лале – прилича на родопското лале. Специално за него често идват тук ботаници от университети от София и Пловдив. Най-много е разпространено в Павльова падина. Подобно лале, но с жълт цвят, се среща недалеч оттук близо до м. Бука в землището на съседното с. Илинден.

"Громцвет" – така нарича местното население и двата вида лалета, които най-вероятно са един вид но с различна окраска. Думата "громцвет" е истинското найменование – лале, цъфтящо на върха сред гръм и мълнии и пазено от тях. Отдавна местен природолюбител сполучливо нарече лалетата "планински звезди" и настоятелно призова те никога да не загасват.

Според легенда по време на османското иго тук дошъл да бере дърва с напетия си кон смелият и непокорен за турците Павльо. Издебнат от османлиите, те тук го пребили жестоко до смърт и се разбягали. Окървавен и почти неподвижен, той едва успял след часове да се придвижи надолу до една голяма и стръмно разположена скала, обградена от храстова растителност. И когато близките му дошли да го търсят, по виещите се над скалата гарвани допуснали че е тук, намерили го и го прибрали, а скалите и до днес се наричат Гарванови. А през пролетта падината, по която текла кръвта на ранения юнак се покрила с огненочервени лалета и получила името си Павльова.

Павльова падина се намира близо до главното било на страничния рид Пъзлака от Стъргач планина, в неините северни склонове, които се спускат стръмно към р. Мътница. Тя представлява обширна, удължена и наклонена в посока юг-север поляна, обградена и защитена от габър, бяла леска, шибляков космат дъб, хвойна и много люляк. Защитената местност е обявена за такава най-напред през 1981 г. с площ 2,6 ха. По предложение на БАН границите на защитената територия са разширени през 1995 г. със заповед на министъра на околната среда. През 2003 г. със заповед на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), тя е прекатегоризирана от природна забележителност в защитена местност и е вече с площ 88,3 ха.

Как може да се отиде до Павльова падина? С автобуса Гоце Делчев – Тешово или Гоце Делчев – Парил се слиза на местността Керемидарката преди с. Лъки (дотук е около 18 км). След това се продължава на югоизток пеша чрез пресичане на р. Мътница и изкачване по стръмния склон на планината.За предпочитане е да сте с водач, знаещ местоположението на местността, за да я намерите по-лесно.

Автор: Атанас Панчелиев