50 години Трето основно училище „Братя Миладинови“ гр. Гоце Делчев… А аз имах щастието да посветя последните 40 години от своя професионален път именно на това училище.
Четиридесет години… Когато го кажа на глас, ми се струва невероятно колко много време е минало. А в същото време, когато затворя очи, виждам всичко, което беше вчера – класната стая, детските очи, усмивките, първите букви, първите прочетени думи. И най-вече си спомням първия учебен ден.
Видях моите ученици и изведнъж всички се втурнаха към мен. Всеки носеше цвете. Малки ръчички. Усмивки и толкова много обич…
Тогава разбрах нещо, което и до днес нося в сърцето си – че за едно дете учителят не е просто човекът, който преподава урок. Учителят е човекът, който го посреща за първи път, хваща го за ръката и му показва пътя към знанието.
А аз имах честта и щастието да бъда този човек за толкова много деца!
През годините много неща се промениха. Поколенията се сменяха, училището се променяше, но едно нещо остана същото – детската обич.
Има едно обръщение, което и днес ме кара да се усмихвам и което завинаги ще остане специално за мен: „Учителко Керина“! Колко много чувства има в тези две думи!
Когато ги чувах в коридора или в класната стая, знаех, че някой има нужда от мен – да му помогна, да го изслушам, да го похваля или просто да бъда до него.
Днес, след 40 години, мога да кажа, че най-голямото богатство, което съм събрала, не са годините труд. Това са хората. Децата, които пораснаха. Спомените, които останаха. И цветята, които никога няма да увехнат в сърцето ми.
Благодаря на всички мои ученици – на онези малки деца, които някога тичаха към мен с цвете в ръка, а днес вече са пораснали хора.
Благодаря на моите колеги за всичките години, които споделихме – за трудностите, радостите, празниците и успехите.