Трето основно училище „Братя Миладинови“ на 50 години! Нямах представа, че предстои такава годишнина. И тъй като аз пазя всякакви спомени от училища и университети, които са били част от моя път, когато разбрах за този юбилей, много спомени нахлуха в съзнанието ми…
Нямам ярък спомен от първия учебен ден, но си спомням строгия учител г-н Панайотов – с костюм и вратовръзка (винаги идеално изгладени) и с излъскани до блясък обувки (това облекло тогава беше обичайно и показваше отношение към професията); също и вечно усмихнатата учителка Енчева... И тъй като отрано имах афинитет към математиката, часовете по смятане при нея бяха моите часове.
Никога няма да забравя как през годините, в дните, когато паднеше първият сняг и сутрин пристигахме на училище, учителите ни връщаха вкъщи – да се облечем в подходяща екипировка. А после поемахме я към Хамам баир, я към Попови ливади. Неописуема беше радостта ни, тъй като знаехме, че ни предстои реално потапяне в снежната приказка – с шейни и ски. През целия ден! Цялото училище!
После дойде прогимназията, природните науки и кабинета по биология на г-жа Киримова. Стъклениците, микроскопите, хранилището, в което пристъпвах с такова вълнение – ембрион в стъкленица, човешки скелет, препарирани птици, влечуги и насекоми…
Учителите ни бяха строги и изискващи, но също така ни даваха различни поводи за полет на въображението. Веднъж учителката ни по руски език г-жа Русковска ни постави за домашна работа съчинение, в което да опишем как си представяме бъдещето. И моята детска фантазия се развихри в един текст, в който си представях черната дъска като бяла; как по нея се пише не с тебешир, а с флумастер; и се почиства не с гъба, а с чистачки…
Класен ръководител ми беше г-жа Станковска, а физическото възпитание беше един от любимите ми предмети. С такова желание влизах в тези часове – наземна гимнастика, греда, стена, народна топка, баскетбол, народни танци, покриване на нормативи. Часът по физическо беше цяло щастие, а аз бях с изявена двигателна култура. В 6. клас на 19 февруари спечелих първо място сред момичетата на състезанието „Лъвски скок“. Два метра от място. Имам ярък спомен и от сутрешната ведрина, която се водеше от някой от учителите по физическо възпитание – Станковска, Думанов, Тонев.
Изключително топли спомени пазя за учителя по музика г-н Фидошев. С костюм, елече и вратовръзка той приличаше на елегантен класически музикант, който много искаше да ни научи на история на музиката… А как свиреше само! На пиано! Усещането за магия присъстваше в часовете по музика – всеки път когато той застанеше зад пианото.
Харесвах много часовете по рисуване при г-жа Башакова. Със спокойния си и топъл глас тя обясняваше как се рисува портрет или пък натюрморт, как да си представим откъде пада светлината върху обекта и как да разположим светлосенките. След което ние създавахме с ръцете си изображения върху белия лист в един творчески процес, в който се преплитаха техниката на рисуване и детското въображение.
Спомням си за кръжока по народно творчество, воден от учителката ни по български език и литература г-жа Серкеджиева. Заедно с нея и г-жа Кръстева обикаляхме селата Сатовча, Плетена и Долен, за да събираме български народни песни и обичаи, които претворявахме във вечерите на народното творчество…
Особено вълнуващо беше, че класните ръководители на випуска с огромен ентусиазъм два пъти в годината организираха екскурзии по 4 дни из цяла България. Една екскурзия първия срок, една втория… Истинско преживяване. В тези няколко години, от 5. до 7. клас, посетихме толкова исторически обекти и градове в България, колкото не бях посещавала до този момент.
Бях в 6. клас, когато в училището пристигна г-жа Маргаритова. И внесе в часовете по математика такава динамика и разнообразие: задачи по трудност; разделяне на групи (силните ученици помагат на по-слабите); кръжоци и СИП-ове (свободно избираема подготовка) по математика, в които задълбочавахме знанията си, решавахме задачи с различна трудност от сборници и списание „Математика“, което пък беше тогавашният наръчник за подготовка за приемни изпити след 7. клас. По такъв изумителен начин обясняваше задачите, че решаването им се превръщаше в детска игра. Всичко това беше от решаващо значение за изпита ми по математика в специализираните гимназии. А г-жа Маргаритова и до днес си остава един много близък и много специален за мен човек, за когото много плаках в последния учебен ден в 7. клас.
Трето основно училище „Братя Миладинови“ ще остане в моите спомени с учители, които задаваха много високи критерии, които изискваха много, но и даваха много. Всички те формираха в мен една широка обща култура, която не оставаше незабелязана и след това. Следата, която моето първо училище остави в мен, е много трайна и специална. Това е и причината в спомените си да се връщам към него с благодарност и много топли чувства.
Мисията на едно училище е успешна, а наследството му продължава да живее, докато децата, които стават възрастни, носят в себе си отпечатъка на времето, прекарано в него.
Честит юбилей, скъпо училище, и за много години!
Благодаря ти за всичко!