Димитър Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост.
Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Свети Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830-1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833-1836 г.). В годините между 1836-1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839-1840 г.), Кукуш (1840-1842 г.) и отново в Охрид (1842-1845) и Струга (1846). По-късно е учител в с.Магарево, Битолско (1849-1852) и в гръцко училище в Битоля (1852-1854).
Къщата на братя Миладинови в град Струга
По време на Кримската война (1853-1856г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857-1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860-1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за "царски душманин" и арестуван от турски власти на 16.02. 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.
Умира в Цариградския затвор на 11 януари 1862 г, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин.
Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си К. Миладинов).
Константин Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.
Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847–1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849–1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Васил Попович, Райко Жинзифов, Сава Филаретов и други учещи там българи. Основава Българската дружина "Братски труд" (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал.
Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на сп. „Братски труд“, „Български книжици“, в. „Дунавски лебед“ и др. и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.
На път за родния си край се среща във Виена с хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер. С неговото поощрение и материална помощ издава Български народни песни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатницата на А. Якича, 1861 - фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на България, по който някои чужди слависти са изучавали българския език.
Научил, че брат му Димитър е арестуван, Константин тръгва от Виена за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си през 1862 г.
Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „Тъга за юг“.
Стихотворенията „Бисера“, „Желание“ и „Голапче“ са публикувани в „Български книжици“, ч. II, кн. I, 1858 г.; „На санцето“ — в „Братски труд“. кн. I, 1860 г., а „Тъга за юг“ — в „Дунавски лебед“, I, 1860, бр. 20.